Геометрични фрактали |
|||||||||
| Геометричните фрактали са известни още с
името детерминирани фрактали. Наричат ги още класически
или линейни фрактали. Самоподобието е проявява на всички нива (мащаби).
Детерминираните фрактали се образуват в процеса "итерация"(повече информация - тук). |
|||||||||
Тези фрактали са лесни за построяване. В двумерния случай се получават с помощта на някаква начупена линия (или повърхност в тримерния случай), наречена генератор. За всяка стъпка от алгоритъма всяка от отсечките, съставящи начупената линия, се заменя с генератора, в съответния мащаб. В резултат на безкрайни повторения (итерации) на тази процедура, се получава геометрическия фрактал. По-подробно е обяснено тук. Да разгледане някои по-известни геометрични фрактали: |
Крива на Кох |
|||||||||
| Кривата на Кох е един от най-типичните детерминирани фрактали. Изучен от шведския математик Хелге фон Кох през 1904г. Генераторът на фрактала е равностранен триъгълник, страните на който са равни н 1/3 от дължината на голямата отсечка. Манделброт много е експериментирал с кривите на Кох, и получил такива фигури като Островите на Кох, Кръстовете на Кох, Снежинките на Кох и даже тримерни конструкции на кривата на Кох, използвайки тетраедър и прибавяйки по-малки по размер тетраедри към всяка от стените му. Кривата на Кох има размерност ln4/ln3 = 1.261859507. | Крива на Кох (вар.1) | ||||||||
![]() |
|||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | ||||||
![]() |
Ако k=BD/AB=1 се получава крива на Кох вариант 1. Ако BD=0 (k=0) се получава кривата на Цезаро (вар.2), а при k=0.2 - вар.3 | ||||||||
| Крива на Кох (вар.2)-Cesaro (1905) | Крива на Кох (вар.3) | ||||||||
![]() |
![]() |
||||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 1 | 2 | 3 | 4 | |
Дракона от книгата"Юрски парк" на Майкъл Крайтън, (Хартера-Хейтуей) |
|||||||||
Може да се получи много лесно като последователно се сгъва на две лист хартия и се разтваря докато ъгъла стане 90о.
|
|||||||||
![]() |
![]() |
![]() |
|||||||
| Повече за "дракона" на Хартер-Хейтуел може да се прочете в статията за IFS | |||||||||
едномерни |
|
| или гребен на Кантор - описан от Георг Кантор, един от основателите на теорията на множествата, още през 1883. Образува се на основата на премахвания на средната третина на отсечката – повторението на подобната операция до безкрайност води до образуването на т.н. канторовски прашинки, сумата от дължините на които е равна на 0. Фракталната размерност му е ln2/ln3 = 0.63 | ![]() |
|
Триъгълник на Сиерпински |
|
Атракторът е: 3 нови подобни фигури, разположени симетрично на 1/2 от страните. |
||
![]() |
Крива на триъгълника на Сиерпински (arrowhead curves) |
|
Една крива, която след няколко итерации клони към фрактала Триъгълник на Сиерпински. |
||
Триизмерни |
|
| Най-известен в триизмерен вид е "килима"
на Сиерпински, известен още като " на Сиерпински-Менгер (Карл Менгер
1902 - 1985 -амер. математик). Атракторът е: 20 нови подобни тела, центрирани
по 3 към всеки ръб. Размерност: ln20/ln3 ~ 2.7. Наподобява костна структура. След безброй итерации ще се превърне в "прах" на Кантор, както впрочем и нашите кости. |
![]() |
Предишна тема |
Заглавна страница |
Следваща тема |
|
|
| Коментари |